Автор: Св. Йоан Златоуст (ок. 347/350 г.—407 г.)Слово в Свети и велики четвъртък за

Автор: Св. Йоан Златоуст (ок. 347/350 г.—407 г.)

Слово в Свети и велики четвъртък за измяната на Иуда Искариотски, Пасха, Причащението и злопаметството.

Днес не би трябвало доста да ви се говори; и ще ви приказвам малко не по тази причина, тъй като вие се отегчавате от проповедите, защото не е допустимо да се откри различен град, който да е така доста ситуиран да слуша духовни беседи. Значи, не по тази причина ще ви приказвам малко, тъй като ви омръзвам с продължителните си проповеди, само че тъй като през днешния ден има значима причина, заради която би трябвало речта ми да бъде къса: аз виждам, че мнозина от вярващите бързат да одобряват светите секрети. Ето за какво, да не се лишите от тази софра и да не останете без нея, належащо е храната да бъде разпределена пропорционално по този начин, че от едната и от другата страна да се ползувате: и да си отидете нахранени от тази софра, и да изслушате нашите беседи, с други думи, да пристъпите към страшните Христови секрети със боязън и боязън и с съответно страхопочитание.

Днес, възлюбени, Господ наш Иисус Христос е бил предаден; довечера иудеите го заловили и си отминали. Но не се предавайте на обезсърчение, като слушате, че Иисус е бил предаден, или по-добре, предавайте се на обезсърчение и плачете горчиво, само че не за предадения Иисус, а за предателя Иуда, тъй като предаденият избавя вселената, а предателят погубва своята душа; предаденият в този момент седи от дясната страна на Отца на небесата, а предателят се намира в пъкъла и чака неизбежно наказване. За него плачете и въздишайте, за него скърбете, както и нашият Владика е плакал за него. Когато го видя, споделя се в Писанието,  " се смути духом и рече: истина, истина ви споделям, че един от вас ще Ме съобщи "  (Иоан. 13:21). О, какъв брой е велико милосърдието Му: предаденият да скърби за предателя! Като го видя, споделя евангелистът,  " смути се и рече:... Един от вас ще Ме съобщи ".

Защо се е опечалил? За да ни покаже любовта си и, дружно с това, да ни научи, че не тогова, който търпи злото, а тогова който предизвиква злото би трябвало непрекъснато да оплакваме. Последното е по-лошо от първото, или по-добре казано, първото, т. е. търпението на злото, не е зло, а причиняването на злото е зло. Да се търпи злото - това не подмята на геена и на наказване.  " Блажени са - споделя Господ - изгонените поради правдата, тъй като тяхно е царството небесно "  (Мат. 5:10). Виждаш ли по какъв начин оня, който претърпява зло, получава в премия царство небесно? 

Чуйте по какъв начин причиняващият зло се подлага на наказване и възмездие. Павел, като споделя на иудеите, че те са умъртвили Господа и са гонили пророците (1 Сол. 2:15), прибавя, че и  " техният край ще бъде съгласно делата им "  (2 Кор. 11:15). Виждаш ли по какъв начин гонените получават царството, а гонещите наследяват гнева Божи? 

Това в този момент аз споделям не напразно, а с цел да не се гневим срещу враговете, само че да ги съжаляваме, да ги оплакваме и да им състрадаем: те точно ще търпят зло, като враждуват против нас. Ако ли ние точно така настроим душата си, то ще бъдем в положение да се молим за тях. Затова аз към този момент четвърти път ви приказвам за молитвата за враговете, с цел да може това напътствие твърдо да се усвои и от непрестанното подстрекателство да се вкорени у вас. Затова и аз непрекъснато изливам думи, с цел да спадне гневът и да утихне разгорещението, тъй че оня, който пристъпва към молитва, да бъде чист от яд. Христос ни заповядва това освен за враговете, само че и за нас, които прощаваме греховете им, защото вие сами повече печелите, в сравнение с губите, когато приключвате гнева си против врага. Но, ще кажете, по какъв начин е допустимо повече да се печели по този метод? Ако простите прегрешението на своя зложелател, то и на вас ще се простят прегрешенията срещу Бога. Чуйте по какъв начин Илия приказва на своите синове:  " Ако човек съгреши срещу индивида, ще се помолят Богу за него; само че в случай че човек съгреши срещу Господа, кой ще бъде ходатай за него? "  (1 Цар. 2:25). По подобен метод тази рана не се изцерява елементарно и с молитви; само че като не се изцерява с молитва, тя се изцерява с сбогуване на греховете на близък. Ето за какво във връзка с Христа греховете се наричат  " хиляди гении ", а греховете във връзка с близък -  " стотици динарии "  (Мат. 18:23-35). Прости 100 динария, в случай че искаш да ти се простят хиляди гении.

2. Впрочем, за враговете в молитвата задоволително е казано; да се върнем, в случай че желаете, към измяната и да забележим, по какъв начин е бил предаден Христос.  " Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? "  (Мат. 26:14-15). Тези думи привидно са прекомерно ясни и в тях нищо повече не се подразбира. Но в случай че разтълкуваме всяка една от тях, ще намерим доста неща за размисъл и огромна дълбочина в мислите. 

Преди всичко - времето; ненапразно евангелистът го значи, той не споделя единствено отиде, само че прибавя: тогава отиде. Тогава - кажи ми по кое време? И за какво той отбелязва времето? Какво желае да ни научи? Не е казано напразно това тогава, този, който приказва посредством Духа, не приказва на вятъра и без цел. Какво значи тогава? 

Малко преди този момент, преди същия този час, беше предходна развратница, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро и беше изляла това миро върху главата Му (Мат. 26:7). Тя беше посочила огромно старание, беше посочила огромна религия, велико смирение и благоговение; беше изменила предходния си живот и беше станала по-добра и целомъдрена. Но когато блудницата се беше разкаяла, тогава ученикът продаде Учителя. Затова е казано тогава, с цел да не упрекваме Учителя в уязвимост, когато виждаме, че ученикът предава Учителя. Силата на Учителя е била такава, че привличала към послушание и самите блудници.

Но ще кажете, за какво Оня, Който е обърнал блудницата, не е имал мощ да притегли към Себе Си ученика? Той можел да притегли към себе си ученика, само че не е желал да го направи добър по нужда, не е желал да го притегли при себе си принудително. 

Тогава отиде. Немаловажна мисъл се съдържа и в тази дума: отиде; без да е викан от първосвещениците, без да е бил заставен по нужда, или от мощ, само че по свое предпочитание, от единствено себе си той прави лукавство, без някой да е взел каквото и да било присъединяване в неговото нечестие. 

Тогава отиде един от дванайсетте. Какво значи това: един от дванадесетте? И в тези думи - един от дванайсетте, се изявява едно велико наказание срещу него. Иисус е имал и други възпитаници, на брой седемдесет, само че те заемали второ място, не се употребили с такава чест, нямали такава храброст, не взели участие в толкоз секрети, както дванайсетте възпитаници. Тези били изключително отличени и съставлявали хор към Царя, това били най-приближените хора до Учителя; и отсам пада Иуда. И така, да знаете, че не елементарен възпитаник Го е предал, само че един от най-издигнатите, по тази причина Евангелието споделя: един от дванайсетте. 

Св. Матей не се е срамувал да напише такова нещо. Защо не се е срамувал? За да знаем, че евангелистите постоянно и във всичко приказват истината, а нищо не скриват, даже и това, което се вижда като унизително, тъй като и това, привидно унизително, демонстрира човеколюбието на Владиката: предателя, разбойника, апаша Той удостоява с такива богатства и до последния час го търпи, вразумява, направлява и всячески се грижи за него. И в случай че той се е оказал несхватлив, то за това Иисус не е бил виновен; свидетелка на това е блудницата, тя била деликатна към себе си - и се избавила. 

И по този начин, не се отчайвайте, като гледате блудницата; и не бъдете самонадеяни, като виждате Иуда. И едното, и другото е гибелно, и самонадеяността и отчаянието; самонадеяността кара стоящия да пада, а отчаянието не разрешава на лежащия да стане. Ето за какво и Павел ни увещава по този начин:  " Затова, който мисли, че стои, дано гледа да не падне "  (1Кор. 10:12). Вие имате образци и от едното, и от другото - по какъв начин възпитаник, който се е считал за изравен, пада и по какъв начин паднала жена, развратница, се изправя. Нашият разум е податлив към проваляне, волята ни също; ето за какво би трябвало да се пазим от всички страни и да се ограждаме.

Тогава отиде един от дванайсетте, на име Иуда Искариот. Виждате ли от какви хора той е изпаднал? Виждате ли какво обучение той е пренебрегнал? Виждате ли какво зло е безгрижието и нерадението? На име Иуда Искариот. Защо пък е наименуван неговият град? О, в случай че да го не знаех! На име Иуда Искариот. Имало и различен възпитаник Иуда, именуван Зилот. За да не произлезе някаква неточност от еднаквостта на името, евангелистът отличава единия от другия; единия назовава по положителното му качество Иуда Зилот (ревнител), а другия не назовава по злото негово качество - не споделя Иуда Предател. Макар и да следваше, както единия отбелязва по положителното му качество, по този начин и другия да отбелязва по злото и да каже Иуда Предател; само че с цел да ни научи да пазим езика си чист от наказание, той пощадява и самия изменник. Тогава един от дванайсетте, споделя той, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? - О, нечестиви думи! Как се изтръгнаха от устата му, по какъв начин не се подви езикът му? Как не се вдърви цялото му тяло? Как не се помрачи мозъкът му?

Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? На това ли те е учил - кажи ми - Христос? Не по тази причина ли Той приказва:  " Недейте има ни злато, ни сребро, ни мед в поясите си "  (Мат. 10:9), като авансово сдържа склонността ни към скъперничество? Не по тази причина ли той непрекъснато убеждава и дружно с това непрекъснато твърди:  " в случай че някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата "  (Мат. 5:39)? Какво ще ми дадете, та да ви го предам? О, безумство! За какво, кажи ми! В какво малко или огромно нещо ти можеш да Го обвиниш, та предаваш своя Учител? За това ли, че Той ти е дал власт над демоните? Затова ли, че ти е дал мощ да изцеряваш заболявания, да очистваш прокажени? За това ли, че ти е дал мощ да възкресяваш мъртви, че те е сложил да бъдеш стопанин над гибелта? За тези ли благодеяния ти даваш такава компенсация? 

Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? О, безумство, или по-добре скъперничество! Този недостатък поражда цялото това зло; пристрастен от него, той предава Учителя. Такъв е тоя злобен корен, по-лош от бяс, той привежда душата в беснота. Онези, които са обхванати от него, могат да не помнят всичко: себе си, близък си, законите на природата, да се лишат от всевъзможен смисъл и да станат безумни. Гледайте какъв брой неща той изглажда в душата на Иуда: дружбата с Христа, другарството, общуването на братската софра, чудесата, учението, увещанието, наставлението; всичко това бива забравено заради скъперничество. Ето за какво заслужено Павел приказва:  " Защото корен на всички несгоди е сребролюбието "  (1 Тим. 6:10). 

Какво ще ми дадете, та да ви го предам? Велико безумство съдържат тези думи! Кажете ми, допустимо ли е да се съобщи Оня, Който държи всичко, владичества над бесове, заповядва на море и е Владика на цяла природа? И с цел да укроти неговото безумство и да покаже, че в случай че ли Сам Той не би поискал, то и не би бил предаден, чуй какво прави Иисус. В момента на измяната, когато излезли против Него с фенери, светила и оръжия, Той им споделя: кого търсите (Иоан. 18:3-4)? Те не познавали Оногова, Когото желали да заловят. Тъй отдалечен бил Иуда от опцията да Го съобщи, че даже не забелязал наличието на Оногова, Когото мислел да съобщи, защото пречели фенерите и светилата. Върху това обръща внимание и евангелистът с думите: те имаха фенери и светила, и не го видяха. 

Всеки ден Господ му напомнял и с думи, и с каузи, като му внушавал, че предателят няма да се скрие от Него; не го изобличавал пред всички, с цел да не го направи повече нахален, и не мълчал, да не би той да намерения, че никой нищо не вижда и да пристъпи към измяната без боязън, само че постоянно говорел: един от вас ще Ме предаде (Иоан. 13:21) - прочее, той не обявявал оня, който би сторил това. 

Много приказва Той за геена, доста за царство, и посредством едното, и посредством другото Той демонстрира силата си, както за наказване на неверните, така и за премия на добродетелните. И всичко това Иуда отхвърля, и Бог не го влече принудително. Тъй като Бог ни е основал господари при избора на положителните и неприятните каузи и е желал ние да бъдем положителни по своя воля, то той не принуждава и не принуждава, в случай че ние не желаеме, тъй като да бъдеш добър по насилване - това не значи, че си добър. Ето за какво защото и Иуда е бил стопанин на своите мисли и в негова власт е било да се поддава или не на скъперничество, той, явно, самичък е ослепил своя разум и се е отказал от своето лично избавление. 

Какво ще ми дадете, споделя, та да ви Го предам? Като изобличава слепотата на неговия разум и безумието му, евангелистът споделя, че когато дошъл, Иуда стоял наоколо, и единствено при една дума от страна на Христа, отстъпили и паднали на земята. Но защото и по-късно те не изоставили своето дебелоочие, то той, най-накрая, предава себе си, като че желал да каже: Аз направих всичко от своя страна, явих силата си, демонстрирах, че вие предприемате невъзможна работа; Аз желаех да обуздая вашата завист, само че защото вие не пожелахте това, а останахте при своето безумство, ето: Аз ви се предавам. 

Това споделям, с цел да не би някой да стартира да осъжда Христа, за какво Той не е трансформирал Иуда? Защо не го е направил здравомислещ и добър? Как трябваше той да стане добър? По насилване, или свободно? Ако ли по насилване, то по този метод той не би могъл да стане по-добър, тъй като никой не може да бъде добър по насилване, в случай че ли пък свободно, по своя лична воля, то Той (Христос) е използвал всички ограничения, които биха могли да изпитат волята и желанието му. И в случай че оня не е желал да одобри лекарството, то по тази причина виновността не пада върху лекаря, а върху оногова, който отхвърля да одобри лекарството. 

Вижте какво прави Христос, с цел да го склони на своя страна и да го избави: научава го на всяка мъдрост и посредством каузи, и посредством думи, слага го по-високо от бесовете, прави го кадърен да прави чудеса, заплашва го с геена, вразумява го с заричане на царство, непрекъснато изобличавайки тайните негови намерения, само че като ги изобличава, не ги прави притежание на всички, умива краката му наред с другите възпитаници, прави го участник на своята вечеря и софра, не пропуща нищо - ни малко, ни велико; само че той си остава безвъзвратен непринудено. 

И с цел да се убедим, че той е имал опция да се промени, само че не е поискал и че всичко е станало по този начин точно заради неговото равнодушие, чуйте! Като предава Христа, той хвърля трийсетте сребърника и споделя:  " Съгреших, че предадох почтена кръв "  (Мат. 27:4). Що е това? Когато Го виждаш, че прави чудеса, не приказваш, че си съгрешил, като предаваш почтена кръв, само че - какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А когато злото съумява, и измяната се извършва, и прегрешението към този момент е осъществен, тогава чак съзнаваш този грях. 

Какво научаваме отсам? Именно това, че когато се предаваме на равнодушие, то и увещаването не принася полза; а когато биваме деликатни, то и сами себе си можем да въздигнем. Така и той: когато Учителят го увещава, той не слуша; а когато никой за нищо не го дири, личната му съвест се пробужда, и без всевъзможен преподавател той се трансформира, осъжда това, което е дръзнал да стори, и хвърля трийсетте сребърника. 

Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те, казва евангелистът, му предложиха трийсет сребърника(Мат. 26:14), предложиха му цена за кръв, която е скъпа. Защо ти, Иуда, одобри тринайсетте сребърника? Христос пристигна да пролее тази кръв безплатно поради вселената, а ти за нея правиш безсрамни контракти и условия. И в действителност, какво може да бъде по-безсрамно от подобен контракт?

Тогава пристъпиха учениците (Мат. 26:17). Тогава: по кое време? Когато е станало това, когато се е направило измяната, когато Иуда погубил себе си, тогава пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Виждаш ли възпитаник? Виждаш ли възпитаници? Този съобщи Христа, а други се грижат за пасхата; този подписва контракт, а другите оферират услуги. Този и другите се употребили с идентични чудеса, от идентични директиви, от идентична власт; от къде тогава е това разграничение? От волята; тя постоянно е причина за всички богатства и несгоди. 

Де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Ние нямаме настрана място, нямаме палатка, нямаме дом. Нека знаят ония, които живеят във превъзходни домове, необятни врати и пространни огради, че Христос не е имало де да преклони глава. И ето, учениците питат: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? 

Това бе иудейската пасха, която бе получила своето начало от Египет. Защо я е спазвал Христос? За да се извърши всичко, което се желае от Закона. Той и когато се кръщаваше, споделя: защото така нам прилича да осъществим всяка правда (Мат. 3:15). Аз пристигнах да изкупя индивида от клетвата на закона; тъй като Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, с цел да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението (Гал. 4:4-5). Да не би някой да каже, че по тази причина Той унищожава закона, тъй като не може да го извърши, тъй като е тежък, сложен и неудобоизпълним. Отначало Той го извършва целия, а сетне и отбелязва. Затова Той прави и пасхата, тъй като пасхата е предписана от закона. 

А за какво законът предписва да се яде пасха? Иудеите били неблагодарни към своя покровител и на часа след благодеянието забравяли Божията заповед. Тъй, когато те излизат от Египет и виждат, че морето се разделя на две и отново се събира и други безбройни чудеса, те споделят:  " стани и направи ни господ, който да върви пред нас "  (Изх. 32:1). Виждате ли? Чудесата са още пред тях, а те не помнят благодетеля си? И тъй като те били така безчувствени и неблагодарни, Бог свързал загатна за даровете с учреждаване на празници; заради туй Той заповядал да се коли и пасха,  " по кое време ви попитат децата ви: какво значи тая работа? кажете (им) това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете Израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави "  (Изх. 12:26-27). По този метод отпосле този празник става като непрекъснато спомняне за спасението. 

И освен тази изгода са получавали те, че той им напомнял за старите благодеяния, само че и друга, по-голяма от тази - че той се явявал като праобраз на бъдещето. Тоя агнец става облик на различен Агнец - на духовния, едното е сянка, другото - истина. Когато се явява слънцето на правдата, тогава най-накрая сянката изчезва, защото при изгрева на слънцето сянката се скрива. Ето за какво на самата тази софра се прави и едната, и другата пасха - и праобразната и същинската. Както художниците на една и съща дъска нанасят черти и изобразяват сянка и сетне върху нея нахвърлят бои, така прави и Христос: на една и съща софра. Той поставя праобразната пасха, причислява към нея и същинската. Де искаш да ти приготвим да ядеш пасхата? Тогава пасхата беше иудейска; само че когато изгрява слънце, светилникът би трябвало да се прибере; когато настава истината, сянката би трябвало към този момент да изчезне.

5. Говоря това към иудеите, защото те си фантазират, че правят пасха, и - необрязаните по сърце с нахално желание оферират свеж самун. Как, кажи ми, евреино, ти извършваш пасха? Храмът опустошен, жертвеникът погубен, святая светих потъпкана, всевъзможен тип жертви прекратени; по какъв начин тогава дръзваш да извършваш тия беззаконни каузи? Някога ти беше във Вавилон, и там тези, които те бяха завладели, ти говореха:  " попейте ни песни сионски "  (Пс. 136:3); само че ти не се съгласяваше. Това изрази и Давид, когато споделяше, че  " при реките Вавилонски - там седяхме и плачехме, по кое време си спомняхме за Сион; на върбите измежду Вавилон, окачихме нашите арфи "  (Пс. 136:1-2), т. е. псалтирът, лирата и другите, защото тях те използваха в древността и посредством тях пееха псалми. Когато отиваха в плен, те вземаха със себе си своите принадлежности, с цел да им припомнят за живота им в отечеството, само че не с цел да ги използват. Там, споделя, нашите пленители желаеха от нас песни, а ние казвахме: по какъв начин да пеем Господа на непозната земя? (Пс. 136:3-4). 

Що казваш ти? Песента Господня ти не пееш на непозната земя, а пасхата Господня извършваш на непозната земя? Виждаш ли неблагодарността? Виждаш ли беззаконието? Когато ги принуждават враговете, те даже не смеят да произнесат псалома на непозната земя; а в този момент сами от себе си, в същото време, когато никой не ги принуждава, нито ги принуждава, подвигат война против Бога. 

Виждаш ли какъв брой е мръсен пресният самун, какъв брой е незаконен техният празник, и че не съществува към този момент пасха иудейска? Имало е в миналото иудейска пасха, само че в този момент е анулирана, и е настъпила духовна пасха, която ни е преподал Христос. Когато те (учениците) яли и пили, Той, споделя се в евангелието,  " взе хляба и като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, сподели: вземете, яжте: това е Моето тяло "  (Мат. 26:26). Посветените в тайната схващат казаното: така също и като взел чашата и споделил:  "... това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете "  (Мат. 26:28). 

И Иуда бил там, когато Христос споделил това. Това е тялото, което ти, Иуда, си продал за тридесет сребърника; това е кръвта, за която наскоро ти подписа безсрамни условия с неблагодарните фарисеи. О, великодушие Христово! О, безумство, о, беснота Иудина! Този Го съобщи за трийсет сребърника, а Христос и по-късно не би се отказал самата си продадена кръв да даде на оня, който я е продал, за опрощаване на греховете, в случай че ли този я поискаше. Не е ли и Иуда участвал и взел участие в свещената софра? Неговите крайници, както и на останалите възпитаници, Христос умива; и в свещената софра той взел участие не за друго, само че с цел да не би могъл той да се оправдава, в случай че остане при своето непочтеност: Христос споделил и сторил всичко от своя страна, само че той настойчиво си останал при своето нечестиво желание.

Достойното причащение

6. Впрочем, време е към този момент да пристъпим към тази страшна софра. Нека всички да пристъпим с известно примирение и внимание; и дано никой да не е Иуда, никой да не е злобен, дано никой да не таи в себе си отрова, да не носи едно на уста, а друго на сърце. И в този момент Христос предстои; Който е учредил онази софра, Той урежда в този момент и тази. Не човек трансформира даровете в тяло и кръв Христови, а самият разпнат за нас Христос. Представлявайки Неговия облик, свещеникът стои и произнася думи, а работи силата и благодатта Божия. 

Това е Моето тяло, казва Той. Тези думи трансформират препоръчаното, и както изречението:  " плодете се и множете си, пълнете земята "  (Бит. 1:28), въпреки да е произнесено един път, в действителност от самото начало дава на нашата природа мощ за деторождение, по този начин и това изречение, произнесено един път, и до момента и до Неговото второ пришествие, прави жертвата съвършена на всяка софра във всички храмове. И по този начин, дано никой да не пристъпва подъл, никой да не се изпълва със завист, никой да не крие в мислите си отрова, с цел да не се приобщи за наказание.

И ето, откакто бил приел към този момент препоръчаното, в Иуда влиза демонът. Демонът презрял не тялото Господне, само че Иуда поради неговото дебелоочие, с цел да знаем, че върху тези, които неприлично се причастяват с божествени секрети, изключително атакува и непрекъснато влиза дявол, както тогава в Иуда. Така, почестите принасят изгода, само че на достойните, а недостойните се подлагат на още по-голямо наказване. 

Говоря това нещо, не с цел да застрашавам някого, а с цел да защищавам. Нека никой не бъде Иуда; пристъпвайки, всеки би трябвало да изхвърли от себе си отровата на злобата. Тази жертва е духовна храна; и както телесната храна, като попадне в корем, който има неприятни сокове, още повече усилва слабостта, не заради своето свойство, а заради заболяването на стомаха, така нормално се случва и с духовните тайнства. И те, когато се оповестяват на душа, изпълнена със завист, повече я повреждат и погубват, не заради своето свойство, само че заради заболяването на душата. 

И по този начин, дано никой няма вътре в себе си зли намерения, само че всички да очистим своите умове; ние пристъпваме към чиста жертва - дано създадем душата си свята, а това можем да направил и за един ден. Как и по какъв метод? Ако ли ти имаш нещо против своя зложелател, то остави гнева, изцери раната, приключи враждата, с цел да можеш да извлечеш изгода от тази софра, тъй като ти пристъпваш към страшна и свята жертва. Засрами се от това, което служи за съображение на самото това принасяне. Тук следва заклания Христос. Защо Той е заклан и защо? За да умиротвори небесното и земното, с цел да те направи другар на ангелите, с цел да помири с теб Бога и от зложелател и съперник да те направи другар. Той дава душата си за тези, които Го ненавиждат, а ти още оставаш във омраза срещу сходния на теб плебей? Как можеш ти да пристъпиш към трапезата на мира? Той не се е отказал даже да почине за теб, а теб не ти доближават сили да надделееш самичък над себе си и да изоставиш гнева против сходния си? Нима това може да се удостои с прощение? Но ще кажеш, че той те е обидил и че е лишил от тебе доста нещо. Е, и какво? Загубата не е ли единствено парична - наранил ли те е той, както Иуда Христа? 

Но не щеш ли Христос самата си кръв пролива и я дава за спасението на тези, които я проливат. Що можеш ти да намериш равно с това? Ако ли ти не простиш на врага си, ти не му нанасяш с това никаква щета, а принасяш такава на себе си: през сегашния живот нему ти постоянно си вредил, а самия себе си направил неподобаващ за прощение и не ще можещ да дадеш отговор в бъдния ден. От нищо по този начин не се отвращава Бог, както от злопаметния човек, както от сърце пренебрежително и душа раздразнителна. Чуй какво споделя Той:  " И така, в случай че принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо срещу тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се сдобри с брата си, и тогава дойди и принеси дара си "  (Мат. 5:23-24) Да, дано ти е известно, че поради мира с твоя брат е принесена тази жертва. Поради това, в случай че ли в действителност тази жертва е принесена поради мира с твоя брат, а ти не сключваш мир, то на вятъра усърдстваш в тази жертва, неефикасно за тебе става това богатство. Направи най-първо това, поради което е принесена тази жертва, и тогава прелестно ще се възползваш от нея. 

За какво е слязъл Син Божи, с цел да помирява нашето естество с Владиката; освен за това Сам Той е пристигнал, само че още и нас, които правим това, да направи причастни в Неговото име.  " Блажени миротворците - споделя Той - защото те ще се нарекат синове Божии "  (Мат. 5:9). Онова, което е сторил Единородният Син Божи, същото направи и ти, доколкото ти разрешават човешките сили, и по този метод ще станеш провинен на мира и за самия себе си, и за другите. Поради това тебе, миротвореца, Той и наричал наследник Божи; заради това, и по време на жертвата Той не е загатнал за никаква друга заповед, с изключение на примиряването с брата, като желае да каже с това, че няма нищо по-важно от него. Аз желаех още повече да продължа своята тирада, само че казаното е задоволително за деликатните, в случай че те го запомнят.

Нека, възлюбени, непрекъснато помним тези думи и свещените целувки, и страшните приветствия, които насочваме един към различен. Това съединява нашите души и създава това, което ни прави едно тяло, както се и причастяваме от едно тяло. Нека, впрочем, се съединим в едно тяло, не като съединяваме телата си, само че да свържем душите си със съюза на любовта; и по този метод ние можем самоуверено да вкусим от препоръчаната софра. И въпреки и да имахме безбройно голям брой положителни каузи, само че в случай че бъдем злопаметни, всичко ще е на вятъра, и никакъв плод от тях не бихме могли да получим поради спасението си - така и в този момент, съзнавайки това, дано прекратим всевъзможен яд и като очистим съвестта си, с цялостно примирение и благост да пристъпим към трапезата на Христа, с Когото на Отца и със Светия Дух е всякаква популярност, чест и власт, в този момент, отсега нататък и през всички епохи. Амин

Безсмъртни слова. Избрани Златоустови беседи на нравствени тематики, 
© Издателство за православна литература " Тавор ", София,  1992 година

Инфо: pravoslavieto.com